Столичани вече се притесняват от последиците заради проблема със сметоизвозването

През 2025 г. правителството пласира на вътрешния пазар почти рекордните 3.3 млрд. лв.

С всеки следващ месец износът на страната се влошава, а вносът не спира да расте

Това показва проучване на Националния статистически институт в северната ни съседка

Доходите на румънците намаляват, докато разходите им се увеличават, показва проучване на Националния статистически институт, публикувано на официалната страница на службата в интернет.

Според данните общият среден месечен доход на населението през третото тримесечие на 2025 г. е бил 9420 леи (1850 евро) на домакинство и 3789 леи (744 евро) на човек. В сравнение със същия период на 2024 г. общият среден месечен доход на домакинство се е увеличил с 14,1 процента на домакинство и с 14,9 на сто на човек, пише кореспондентът на БТА в северната ни съседка.

Общите средни месечни разходи на населението през третото тримесечие на 2025 г. са били 8079 леи (1587 евро) на домакинство и 3250 леи (638 евро) на човек, което представлява 85,8 процента от общия доход. В сравнение със същия период на 2024 г. разходите са се увеличили с 15,2 на сто на домакинство и с 16 процента на човек.

В градските райони средните месечни разходи на домакинство са били 9109 леи (1789 евро), 1,3 пъти по-високи, отколкото в селските райони. Така човек, който живее в града, харчи средно с 3862 леи (758) на месец или 1,5 пъти повече от човек, който живее на село.

Румънците харчат най-много за храна и безалкохолни напитки – 1553 леи (305 евро). Следват ги месечните разходи за жилище, вода, електричество, газ и други горива на стойност 735 леи (144 евро) на домакинство. 371 леи (72 евро) отиват за облекло и обувки. Разходите за транспорт на домакинство възлизат на 340 леи (67 евро), а тези за здравеопазване – 337 леи (66 евро). Най-ниското ниво на средни месечни разходи на домакинствата е регистрирано за разходи за образование от само 13 леи (2,55 евро) на домакинство.

В градските райони делът на разходите за данъци, вноски, такси и налози е със 7,8 процентни пункта по-висок, отколкото в селските райони, показват още данните от проучването на Националния статистически институт.

Държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ не работят с пълен капацитет, а износът надхвърля 1 GW

Цената на тока на сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса, с доставка 12 януари, почти се е удвоила. За да си осигури необходимата енергия за понеделник, българският бизнес е платил средно 194.6 евро/MWh, докато електроенергията за неделя е струвала средно 101 евро/MWh.

За сравнение, в последния работен ден на миналата седмица цената е била средно 136 евро/MWh при сравнително съпоставими температури.

Припомняме, че заради половинчатата либерализация на пазара на ток, осъществена от ГЕРБ и коалиционните им партньори от „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН, частните електроразпределителни дружества купуват енергията за домакинствата от свободния пазар, а самите физически лица плащат по регулирани от КЕВР цени. Разликата се покрива от държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ работят с намален капацитет

Справка в данните за електропроизводството на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ показват, че в това студено време той е натоварен на 60%. Един от големите блокове не е включен въобще, както и един от малките.

АЕЦ „Козлодуй“ също работи с намален капацитет заради проблеми с мембрана на сепаратор-паропрегревател – в неядрената част на 6 блок. И така вместо да произвежда повече от 1 GW енергия, енергоблокът работи с под 850 MW.

От данните на ЕСО пък се вижда, че в момента България изнася над 1 GW за Румъния, където цената е над 200 евро/MWh, както и 150 MW към Сърбия. В същото време, за да балансира системата, се внасят над 700 MW от Сърбия и Северна Македония.

След протестната вълна и оставката на правителството на Росен Желязков обществените нагласи остават силно негативни, а доверието към политическите лидери продължава да се свива. Това показват данните от национално проучване на „Маркет ЛИНКС“, представено в от социолога Добромир Живков. То е финансирано и реализирано съвместно от bTV и социологическата агенция и е проведено сред 1008 лица над 18 г. в страната в периода 18 – 29 декември 2025 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Според изследването 70% от българите не одобряват посоката, в която се развива страната, като водещи причини са усещането за несправедливост, съмненията за непрозрачно разпределение на публични средства и корупция – теми, които, по думите на Живков, са мобилизирали най-силно обществото в края на годината.

Купища торби с битови отпадъци са стоварени зад „Булгарплод“ на бул. „Цветан Лазаров“, от общината уверяват, че до дни мястото ще бъде изчистено

Обмисля се възможността центровете да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места

България ще изгради два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти до края на 2026 и началото на 2027 г. Това се налага заради разпоредбите в новия Пакт за миграцията и убежището на Европейския съюз, който ще започне да се прилага от 12 юни тази година за всички страни членки, обяви в интервю за „Хоризонт“ на БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов.

Той обясни, че се обмисля възможността центровете за мигранти да бъдат разположени в по-малки общини, така че осигурят нови работни места за местното население.

„По отношение на инфраструктурното обслужване и изискванията на пакта, България има задължението да изгради 2 нови центъра от затворен тип. В момента проучваме дислокацията – къде могат тези центрове да бъдат построени. Считам, че целесъобразно е да бъде в по-малки населени места“, заяви Иванов.

По негови думи „не би трябвало да се страхуват хората, тъй като ще бъдат от затворен тип, тоест хората, които ще бъдат вътре – бежанците – няма да имат достъп извън тези центрове“.

„Няма изискване да бъдат в близост до границата, но моето виждане е, че е хубаво да бъдат в усвоени терени на бивши казарни, използвани от Българска армия, които в момента са имоти с отпаднала необходимост. И нека честно да си кажем – тези имоти пустеят, така че могат да бъдат използвани по целесъобразност“, каза още шефът на агенцията за бежанци.

Водещите диагнози са инсулт, сърдечна недостатъчност и диабет

270 982 ТЕЛК решения са издадени през 2025 г., което е абсолютен рекорд на последните години, показва статистиката на Националната здравноинформационна система.

Това е с 26 714 решения повече в сравнение с 2024 г., или ръст с почти 11%. Само преди три години се издаваха под 200 000 решения годишно, макар че сравненията с 2022 и 2021 г. са некоректни, тъй като тогава действаше автоматично удължаване на срокове за преосвидетелстване поради пандемията. В последните години има и обективни причини за нарастването – процедурите бяха ускорени, а комисиите – удвоени, което навакса голямото забавяне.

Челната петорка на издадените решения по области е София (28 182), Пловдив (25 317), Кърджали (17 729), Варна (14 736) и Плевен (12 734). Вече сме коментирали, че не е нормално Кърджали да изпреварва далеч по-многолюдни области като Варна, дори като се има предвид, че там се освидетелстват изселниците ни в Турция. От известно време социалният министър Борислав Гуцанов говори за възложен анализ на бума от потребители на помощи с ТЕЛК, но правителството е в оставка и преди изборите едва ли нещо ще бъде направено в тази посока.

Основните диагнози за ТЕЛК остават инсултът (11 776), застойната сърдечна недостатъчност (9304), неинсулинозависимият диабет (8448), параноидната шизофрения (6795) и инфарктът на миокарда (6726).

Вместо човешки животи парите спасяват пробития държавен бюджет

Държавният Фонд за безопасно движение към МВР е куха структура, през която минават стотици милиони левове, а управлението му е „фискален цинизъм“. Това посочва в свой анализ Институтът за пътна безопасност (ИПБ). Данните, предоставени от МВР по искане на ИПБ, разкриват, че във фонда влизат огромни приходи от глоби, но, вместо да се инвестират в мерки за намаляване на злополуките, те стоят блокирани в държавната хазна. 

„Вижда се, че постъпленията трайно растат. „Това е пряко следствие от разширяването на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. МВР генерира между 105 и 117 милиона лева годишно само от глоби по този механизъм. Системата е превърната в „индустрия“, като дори в условията на икономически колебания и политическа нестабилност „производството“ на глоби работи безотказно“, изтъкват от ИПБ.

Тези растящи приходи обаче, според ИПБ, са повод за тревога – превъзпитателната роля на глобите не се вижда, нарушителите ги възприемат по-скоро като „такса преминаване“, като досаден данък, и не стават по-съвестни и дисциплинирани. 

Пълен абсурд

През 2023 г. – година на черни рекорди по смъртност по пътищата, МВР е използвало едва 14.8% от постъпилите във фонда средства (85%, или близо 90 млн. лева, са останали блокирани). „Това е управленски абсурд. В частния сектор подобен провал на инвестиционна програма би довело до незабавна смяна на ръководството. В публичния сектор това се оправдава с бюрократични процедури и липса на проектна готовност“, коментират от института.

Забелязва се известен ръст на разходите – през 2024 г. до 72 млн. лв., а през 2025 г. до 89 млн. лв., но средствата са насочени предимно към ведомствени нужди, а не в обществена полза. Успоредно с това фондът продължава да генерира излишък, който към 23 декември 2025 г. надхвърля 482 млн. лв. Накратко, в края на миналата година фондът, създаден да работи за безопасни пътища, разполага с близо половин милиард лева свободен ресурс. А по необезопасените ни пътища загиват над 500 души годишно.

Порочният път на парите

От фонда се оправдават, че нямат достъп до парите –  постъпленията отивали в общ кюп в бюджета. И всъщност е така. Ето как се движат средствата:

Шофьорът плаща глоба – например 100 лв. за превишена скорост. 100-те лева постъпват в преходна сметка на МВР. В края на деня (или на периода) БНБ автоматично „занулява“ тази сметка и прехвърля парите в централния бюджет (единната сметка), управляван от Министерството на финансите (МФ).

Счетоводно глобите са „приход на фонда“, но реално те се смесват с други постъпления в големия бюджет заедно с ДДС, акцизи и т.н. Така ФБД се превръща във виртуална структура, като се сблъскват два интереса. Този на МВР и на обществото е да се инвестира в мерки за безопасност. Интересът на финансовото министерство обаче е парите да си стоят като буфер, за маскиране на реалния размер на бюджетния дефицит. Така натрупаните средства във ФПБ се оказват замразени, защото МФ предпочита да ги ползва за макоикономическа стъкмистика, вместо да се инвестират в по-сигурна пътна инфраструктура и спасяване на човешки.

Одит

В момента инспектори на Сметната палата проверяват доколко е ефективен фондът. Одитът бе предизвикан именно от сигнали и становища на ИПБ за „застрашителните размери на войната по пътищата“. От института се надяват одитът да потвърди техните оценки за работата на фонда, а именно: 

– Инвестициите в техника – почти няма, но пък  МВР си купува нови коли, което не води до спад на произшествията.

– Разходите се правят „на парче“, няма стратегия за елиминиране на „черните точки“  (местата с най-чести злополуки).

– Държавата е натрупала 482 млн. лв. от глоби на водачи, които използва като скрит бюджетен буфер, докато инфраструктурата се руши и взима жертви. В анализа си ИПБ нарича това фискален цинизъм. И посочва, че в самия закон е заложен капан – фондът няма оперативна и финансова самостоятелност и това го превръща в куха структура.

От близо шест години част от град Нови Искър се бори с непрекъснато спиране на тока. За последно хората остават на тъмно над 17 часа. Случаят е от вчера.

Неистинските пари са установени в град Вълчедръм, като една от банкнотите все още е в обращение, каза началникът на Районното управление в Лом главен инспектор Георги Петков, цитиран от bTV.

Той обясни, че банкнотите са били общо четири в купюри по 50 евро. Три от тях са установени и конфискувани, но една е изтекла в търговската мрежа.

Случаят е от 9 януари, когато служителка на бензиностанция в град Вълчедръм е подала сигнал, че при ревизия са установили вероятно фалшиви банкноти.

Полицията се e задействала веднага и при проведените разследвания е установено, че служител на същата бензиностанция, в продължение на няколко нощни смени, е успял да подмени тези три банкноти, по една в три поредни смени.

Той признава и съдейства на служителите на реда. Намерен е и човекът от Вълчедръм, който му ги е дал. По време на разследването става ясно, че банкнотите са били общо четири. Четвъртата е пусната в обращение в магазин и след това най-вероятно вече е някъде в търговската мрежа, обясни гл. инспектор Петков.

В хода на разследването са открити данни за човек от Монтана, от когото са взети фалшивите банкноти. Той е намерен от полицията и при него са открити още 750 фалшиви евро.

По случая е образувано досъдебно производство, разследването продължава.

„Целта на разследването оттук нататък е да се установи от къде са, кой ги е произвеждал, как са попаднали тук, има ли още и по възможност да се изясни къде са пласирани всички фалшиви банкноти, за да бъдат намерени и иззети“, заяви Георги Петков.

Той апелира хората да бъдат внимателни и да се информират какви са отличителните белези на истинските банкноти, за да може да разпознават евентуалните фалшификати.

В интервю за „Капитал“, публикувано на официалния сайт на централната банка, управителят на БНБ очертава ясно, че стабилността не е автоматичен резултат от участието в еврозоната, а изисква последователна и предвидима икономическа рамка.

Това е в рязък контраст с уверенията преди влизането в еврозоната, че членството ни в нея ще доведе до стабилност.

За една година цените на жилищата у нас са нараснали с 15,4 на сто. По-висок ръст е отчетен единствено в Унгария – 21,1 на сто, и в Португалия – 17,7 на сто.

Българската индустрия започна да се връща към най-лошите си месеци, ускорявайки темпа на потъване през ноември. Данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в петък, показват, че годишното понижение в предпоследния месец на 2025 г. е било 9.3%.

Това представлява значително ускорение спрямо отчетените 7.5 и 5.7% намаления през съответно октомври и септември. Водещата причина за тригодишната тенденция се крие зад проблемите на индустрията в Европа и най-вече в Германия, която е основният търговски партньор на страната ни. Сред останалите фактори са още и трайно завишените цени на електроенергията, недостигът на квалифицирана работна ръка, недостатъчният износ и други.

На месечна база показателят се понижава с 1.7%, след отчетено намаление от 2.4% през октомври.

Детайли по сектори и подсектори

• Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ – годишен спад от 43.7%;
• Преработваща промишленост – спад с 4.7%;
• Добивна промишленост – увеличение с 12.5%.

Значителен спад на годишна база е отчетен в:

• Производство на облекло -23.9%;
• Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон – 20.2%;
• Производство на превозни средства, без автомобили – със 17.7%;
• Производство на химични продукти – със 17.2%;

Съществен ръст е отчетен в:

• Производството на тютюневи изделия – 32.9%;
• Производство на мебели – 24.2%;
• Производство на лекарствени вещества и продукти – със 17%.

Към края на декември 2025 г. извън банковата система остават 12,1 млрд. марки, или около 6,2 млрд. евро.

Повече от 20 години след въвеждането на еврото Бундесбанк (централната банка на Германия, б. ред.) продължава да обменя значителни суми в германски марки. През 2025 г. в клоновете на банката са обменени близо 53,1 млн. германски марки, което се равнява на около 27 млн. евро, сочат данни на институцията, цитирани от Ен Те Фау.

Сумата е сходна с отчетената през 2024 г., когато са върнати около 53,2 млн. марки, но по-ниска спрямо 2023 г., когато обменените средства са възлизали на 58 млн. марки. Членът на управителния съвет на Бундесбанк Буркхард Балц коментира, че вероятно е отминал т.нар. ефект на наваксване, наблюдаван в годините след пандемията.

По данни на банката старите банкноти и монети най-често се появяват при наследства или като случайни находки при покупка на стари имоти. В други случаи те са били съхранявани дълги години по носталгични причини и впоследствие са обменяни. През изминалата година клиент е предал няколко банкноти от 5 марки с ръкописни посвещения, датирани от 2000 и 2001 г., чийто произход и контекст остават неизвестни.

Бундесбанк допуска, че част от германските марки никога няма да бъдат върнати – или защото са попаднали в колекционерски сбирки, или защото са изнесени в чужбина от почитатели на бившата национална валута.

Към края на декември 2025 г., 24 години след въвеждането на еврото, извън банковата система остават над 162 млн. банкноти и повече от 23 млрд. монети в германски марки. Общата им стойност надхвърля 12,1 млрд. марки, или около 6,2 млрд. евро. Малко над половината от тази сума се състои от монети (6,52 млрд. марки), а останалата част – от банкноти (5,61 млрд. марки).

Германските марки могат да се обменят безплатно във всички 31 клона на Бундесбанк или по пощата чрез клона ѝ в Майнц. Обменният курс е фиксиран при въвеждането на еврото – 1 евро за 1,95583 германски марки (какъвто е и фиксираният курс на лева, б. ред.).

Германия е сред седемте държави в еврозоната, в които обмяната на банкноти и монети от старата национална валута в евро е безсрочна, пише БТА. Същото важи за Австрия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва и България. В Белгия, Хърватия, Люксембург, Словения и Словакия без ограничение във времето се обменят само банкноти, но не и монети. В останалите страни от еврозоната тази възможност вече е прекратена.

Германската марка беше законно платежно средство от 21 юни 1948 г. до края на 2001 г., като първоначално се използваше в западните окупационни зони и Федерална република Германия (бившата Западна Германия, б. ред.), а впоследствие, след обединението – в цялата Федерална република Германия.

Аварии оставиха без парно куп райони на София насред студа. Без топли радиотори са карета в няколко микрорайона на “Люлин”, в кварталите “Младост”, “Дианабад”, “Лоценез”, “Изток”. Очаква се топлоподаването да бъде възстановено без големи закъснения, но все пак хората ще берат студ. 

Най-голяма е засегната от аварии територия в квартал “Люлин”. Без парно са карета в “Люлин” 3, 5, 4, 6. Аварията е регистрирана на 6 януари, в 23:45, като топлоподаването се очаква да бъде възстановено днес през нощта в 23:45. 

Авариите в “Лозенец” и “Младост” 1 са от 7 януари, парното ще бъде пуснато утре в 14 часа и 20 часа съответно. В “Дианабад”, където няма парно в отделен район от 10:50 на 7 януари, радиаторите ще започнат да работят на 10 януари от 20 часа. Пълна информация за авариите има на сайта на “Топлофикация София“. 

Временно затвориха пътя Варна – Ловеч, Петрохан е проходим при зимни условия, но магистрала „Европа“ е заледена

В Добрич призоваха да не се пътува извън населените места

Зимата събуди половин България със сняг на Бабинден и с минусови температури. Снеговалежът и заледяванията блокираха пътища, затрудниха градския транспорт в градовете, събориха дървета и причиниха катастрофи на много места, най-често без сблъсъци, а с пропадания в канавките. Силен вятър и спиране на тока на места допълниха зимната обстановка при снежна покривка от не повече от 5-10 см.

По-интензивен е снеговалежът в областите Враца, Монтана и Ловеч, както и по планинските проходи. Влошените метеорологични условия създават затруднения в различни части на страната. Общо 261 машини обработват републиканските пътища, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

В София заради силния снеговалеж имаше затруднения в движението на градския транспорт. От Столичния инспекторат обявиха, че улиците се чистят от 109 снегорина. СДВРЛ обяви, че заради заледените участъци са станали 30 катастрофи в столицата, но при тях няма тежко пострадали. Столичани се затрудняваха да вървят пеш по улиците – в едните случаи заради заледени тротоари, в другия – заради образували се локви вода киша.

Сложна пътна обстановка отчитат от пътните управления след падналите и продължаващи снеговалежи в страната. Заради необходимост от почистване на пътищата по отделни артерии са въведени ограничения за тежки автомобили. В някои области контролните органи призоваха гражданите да се въздържат от пътувания извън населените места.

Временни ограничения за движението на автомобили над 12 тона са въведени по пътя Добрич-Варна. До този час са станали две леки катастрофи. На няколко места в региона има закъсали тирове. Част от тежкотоварните камиони не са със зимни гуми, което е причина за проблемите, посочват от пресцентъра на МВР в Добрич. От Областната дирекция на МВР в Добрич посъветваха водачите да се въздържат от пътувания извън населените места.

Временно е ограничено движението на автомобили над 12 т по път III-358 Шипково – Рибарица и Троянския проход в област Ловеч поради снегопочистване. В област Враца по път III-306 Оряхово – Кнежа временно е преустановено движението на всички превозни средства поради намалена видимост.

Към 14 часа от АПИ отчетоха, че републиканските пътища са почистени и проходими при зимни условия. Дейностите по обработката на трасетата продължава, като на терен са 263 снегопочистващи машини, съобщават от пътната агенция. Сняг все още вали в 15 области, като в Ловеч и по планинските проходи е интензивен.

Шофьорите да тръгват с оборудвани за зимни условия автомобили днес и през следващите дни поради предстоящи снеговалежи, призоваха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според прогнозата на метеоролозите в Северна България и планинските райони дъждът ще преминава в сняг, с което се увеличават предпоставките за заледяване и хлъзгавост. Очаква се по планинските проходи и в Лудогорието да има условия за снегонавявания, а в северозападните райони – на поледици, предупреди по-рано днес АПИ. От агенцията посочват, че е необходимо шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват дистанция.

ЖЪЛТ, ОРАНЖЕВ, ЧЕРВЕН КОД

С преминаването на студен атмосферен фронт, синоптичната обстановка ще се усложни, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). С понижението на температурите в голяма част от страната дъждът ще премине в сняг и главно в Северна България и планинските райони ще се образува снежна покривка.

За днешния четвъртък (8 януари) НИМХ обяви жълт код за бурен вятър в Северна и Централна България, като за област Кърджали кодът е оранжев. С особено внимание властите следят обстановката в общините Кирково и Крумовград, където е обявен червен код за проливни валежи от дъжд.

Областният управител на Кърджали издаде предупреждение за възможни наводнения, рязко повишение на нивата на реките, дерета и язовири. Гражданите са призовани да не преминават през наводнени пътища, подлези и залети мостове.

В общините Джебел и Момчилград в сила е оранжев код за очаквани количества около 60 литра на кв. метър.

Температурите ще останат почти без промяна – от -3 на северозапад, до 15 градуса в югоизточните райони. В София очакваната минимална температура ще е около -3 градуса.

ОБИЧАЙНИ ПРОБЛЕМИ В СОФИЯ

Падналата суграшица в София, която премина в сняг рано тази сутрин създаде проблеми с градския транспорт в столицата. Няколко тролея и автобуса са имали затруднения с придвижването по стръмната отсечка от ул. „Опълченска“ при кръстовището с бул. „Сливница“, съобщи БНР. Около 6:00 ч. превозните средства са изчаквали съдействие на авариен режим по заледения участък от пътното платно и в двете посоки.

Има вероятност от закъснения на колите на градския транспорт заради зимната обстановка в София. Заради снеговалежа част от наземните линии на градския транспорт се движат с променени маршрути – като тролейбусни линии 1, 5, автобусни линии 74, 77, 82, и 86, трамвайна линия 6, съобщи БНТ.

В София пътищата са обработени със смеси срещу заледяване, а основни улици и булеварди в града са почистени от снега, обявиха от Столична община. Към момента 109 машини са на терен. В природен парк „Витоша“ е извършено опесъчаване на пътищата от квартал „Драгалевци“ към хижа „Алеко“ и от квартал „Бояна“ към местността „Златните мостове“.

За 6 часа през травматологията на „Пирогов“ са минали над 80 души – жертви на поледицата.

По случая е задържан 29-годишен съселянин на жертвата

Пребиха до смърт възрастен мъж на автобусна спирка

По случая е задържан 29-годишен съселянин на жертвата

Полицаи от РУ-Крумовград разкриха убийство на 86-годишен мъж в село Горна Кула.

По първоначални данни около 10,30 часа вчера в района на автобусната спирка в селото възрастният човек е бил нападнат и са му били нанесени удари по главата и тялото. Пострадалият е починал.

Тялото е било транспортирано за аутопсия в Отделението по съдебна медицина в болницата в Кърджали. Полицейски служители от РУ-Крумовград са установили и задържали съпричастният към престъплението 29-годишен местен жител за срок до 24 часа по Закона за МВР.

Дежурна оперативна група е извършила оглед. Работата по случая продължават под наблюдението на Окръжна прокуратура-Кърджали.

Убийството става в момент, когато община Крумовград се бори с бедствено наводнение заради продължаващите обилни валежи и нанесените от тях материални щети върху пътната и водоснабдителната инфраструктура, които създават опасност за живота и здравето на гражданите.

До такава степен, че СДВР софиянци да не шофират освен по спешност.

Първият сняг парализира столицата, а инцидентът със запален снегорин на Северната тангента допълнително усложни обстановката, докато общината се бори с договорите за чистота

Множество автобусни, тролейбусни и трамвайни линии спряха движение заради заледени участъци и натрупана снежна покривка, което принуди хиляди граждани да търсят алтернативни начини за придвижване.

Обстановката в столицата беше допълнително усложнена от инциденти, като този на Северната скоростна тангента, където снегорин се запали в движение и блокира пътя. Видеокадри от мястото показаха как пламъците обхващат специализираната техника, създавайки сериозни рискове и затруднения за шофьорите в района. Причините за инцидента се изясняват.

Сутринта от Центъра за градска мобилност (ЦГМ) публикуваха във Фейсбук предупреждение, че заради зимните метеорологични условия трафикът в града е затруднен и са възможни закъснения в движението. Пътуващите трябва да предвидят повече време, когато планират пътуването си, допълниха от ЦГМ.

Няколко тролея и автобуса са имали затруднения с придвижването на т.нар изкачване на улица „Опълченска“, след булевард „Сливница“, предаде БНР. Превозните средства са изчаквали към 6 часа съдействие на авариен режим по заледения участък от пътното платно и в двете посоки.